понеделник , ноември 20 2017
Home / Интервюта / Иван Зафиров – Копата: ЦСКА 1948 е повече ЦСКА от другото
Иван Зафиров - Копата: ЦСКА 1948 е повече ЦСКА от другото

Иван Зафиров – Копата: ЦСКА 1948 е повече ЦСКА от другото

Иван Зафиров – Копата е сред най-големите имена в ЦСКА, с близо 15 години стаж на „Армията“, доста от тях като капитан. Никога не е обичал шума и интервютата, но за сайта на ЦСКА 1948 се съгласява веднага. Копата заедно със синовете си Мартин и Адалберт е сред учредителите на ЦСКА 1948. Естествено, разговорът ни започва от славните му години с червената фланелка

– Г-н Зафиров, чест е за сайта на ЦСКА 1948 да ни гостува още един велик армеец! Първи въпрос, спомняте ли си как се озовахте в ЦСКА!

– Аз съм си юноша на ЦСКА. По-точно на Червено знаме. Обединиха се с ЦДНА и стана ЦСКА Червено знаме. Като деца бяхме разделени по училища. Тези в Първи район попадаха към Червено знаме. Аз съм роден до хотел Плиска, на 50 метра. Тренирахме там, където беше школата ни, а сега е „Арена Армеец“. Харесаха ме и още на 17 години попаднах в мъжкия отбор на ЦСКА. Вторият ми мач беше срещу Левски! Бихме 3:1, а аз вкарах първия гол. Станахме и шампиони същата пролет.

– На 17 години! Забележително?

– Тогава играех като нападател. Бях дясно крило. После ме върнаха като защитник. Иначе и в юношеския национален отбор, и в Олимпийския бях дясно крило.

– Помните ли срещу кого от Левски играхте тогава персонално?

– Мисля, че Здравков им беше ляв бек. Тогава – през пролетта на 1966 година играхме всички софийски дербита. Есенните бяха отложени поради квалификациите на националните отбори за Световното първенство. Бихме Левски 3:1 и 1:0. Стоян Орманджиев ме взе при мъжете, велик треньор, един от най-добрите в историята на българския футбол.

– Уникално постижение, вие на практика сте участник в три от големите отбори на ЦСКА – този от полуфиналите с Интер, после от 70-те, победил Байерн и Аякс, та ловите чак началото на генерацията, отстранила Нотингам и Ливърпул?

– Може би имам най-дългата кариера в ЦСКА. В страхотни отбори на ЦСКА участвах, не мога да определя кой е бил по-силен. Победихме куп именити съперници. Имам 15 години като футболист в ЦСКА с едно прекъсване от 5-6 месеца в Сливен.

– Защо ви пращат в Сливен, особено при този дебют?

– И аз не разбрах точно. Тогава бях войник. После ме върнаха, но с условието да продължа като десен бек. Аз много не исках. Но трябваше да избирам – или футбол, или Звездец. Истината е, че много ме искаше тогава и генералът, началник на Спартак София. Беше готов да ме направи част от МВР веднага. Нашите обаче реагираха. Станах офицер от армията преди да съм се уволнил. Сега, не ме разбирайте погрешно. Аз бях доволен. Все пак се връщах у дома, в ЦСКА.

– Кой реши, че ставате за десен бек при условие, че в първото дерби наказвате Левски като дясно крило?

– Стана в Сливен. Гостуваше точно ЦСКА. Бяхме се разбрали да не играя срещу тях като нападател. Сливен решиха да ме пуснат защитник. Излязох срещу Димитър Марашлиев, велик нападател! Наистина страхотен футболист. После направих силен мач и срещу Васил Митков от Спартак София, игра и в Левски. Също отличен играч. Тогава ме харесаха пък Спартак. Получих и двете предложения, но аз дете. Казвам си, къде ще карам казарма в Звездец. И се върнах в ЦСКА. На 29 септември се уволних, оказа се, че през юли вече съм бил офицер. Даже не знам кой ме е подписал. Дадоха ми карта за почивка при уволнението. Казаха ми: „Хайде, бягай на море в Китен“. В нашата база, на ЦСКА.

– Кой е най-големият мач, който сте изиграл за ЦСКА при толкова паметни двубои?

– Вижте, за мен най-паметен ще остане първият срещу Левски. Дебютирах с Дунав и след 5 дни хоп – пред 60-70 хиляди на националния стадион. Отсреща Левски. Аз бях още дете от квартала. Но много са великите мачове. С Бразилия, с Англия. Много силни мачове изнесох срещу Байерн и Аякс. В реванша с холандците пазех Джони Реп, а в първия мач капитана им, Пит Кайзер. Ами Ювентус, ляво крило им беше Бетега. Паметно е гостуването ни на Бразилия в контрола с националите, бяха с най-силното си поколение. Играхме пред 160 000 в Сао Пауло точно преди Мондиала в Мексико през 1970 г. В зоната ми нападаше Тостао, Пеле също се местеше по крилото. Иначе на трибуните невероятна атмосфера – барабани, крясъци. Само с Интер не играх.

– При такива имена няма смисъл да ви питам срещу кого ви е било най-трудно. Но в България – кой беше най-неприятният нападател за пазене?

– Наистина, в международните мачове нямаше лесно. То и срещу по-слабите сме виждали трудности. С гърците, дето тогава не ги брояхме много за съперник, ставаха оспорвани гостувания. Те имат емоционална публика, вдига ги.

В България също имаше страхотни крила. Лично на мен най-неудобни ми бяха ниските. Но съм се справял. Цецо Йончев, докато играеше срещу нас с екипа на Ботев Враца! Много неудобен. Много са. Пак от Враца – Бакърджиев. Въобще, в този град всички гостуваха с нежелание. Направо центрираха от всяко положение към Линко Песа (Илия Драгомиров), все големи мъже бяха, удряха здраво. Да не забравим Пловдив с великолепните им крила – и в Ботев, и в Локо. Ходи играй срещу Гочето Василев!

– А най-силният футболист, с когото сте играл в ЦСКА?

– То само силни бяха! Започнал съм с Жоро Найденов, Ковачев, Гаганелов, Пенев, Якимов, Цанев, да не продължавам, че ще пропусна мнозина.

– Да минем към неприятни теми. защо се срина ЦСКА, да кажем, след 1990 година?

– От управлението на някои хора. Все едно и вие не ги знаете. Всеки, който дойде… Хайде, при Илия Павлов беше по-стабилно. Горе-долу при Васил Божков. Нататък вече ги знаете. Идваха все едни с големи претенции, а организацията им слаба.

– Прави впечатление, че вие никога не сте се бутали в управлението?

– Не, никога. И аз не знам защо, но все встрани оставах. Може би такъв ми е характерът. То трябва да се подмажеш, с този да си, после с онзи.

– Събирате ли се ветераните или се май се поразбихте?

– Май се поразбихме. Последно се събирахме всички преди 4 години. Едните бяха със Стойчо Младенов при Томов. Ради Здравков пък е с други. Любослав Пенев се беше отделил. Не разбирам! Ние сме ветерани на ЦСКА. Кой колко е могъл, толкова е дал. Защо се делим!

– Как ще коментирате случилото се с ЦСКА миналото лято?

– Това е една от най-големите ми болки в живота! Толкова години си дал, участвал си в тази история. И изведнъж я няма! Дотук беше!

– Можеше ли да се избегне краят?

– Знам ли, нито съм икономист, нито съм бил в играта. Сигурно е могло! Ами да питат Якимов и Жеков, нали те бяха в управлението. Единият седеше отляво на Томов, другият отдясно. Да вземат и да отговорят. Стойчо Младенов защо не отговори? Те бяха в играта, те взимаха пари. За Пената не знам. Но другите! После при Гриша Ганчев. Събрахме се всички да организираме ЦСКА 1948. Ден преди това Жеков ми казва: „Зафе, аз това, аз онова, аз съм със сина ти“. А колко пъти нарече Гриша Ганчев „джудже“. Той, не аз. Аз с Гриша Ганчев работa не съм имал, нямам нищо срещу него. Направил си отбор, негов си е. Но Жеков беше пръв в организацията на ЦСКА 1948. Той ми се обади. На другия ден дали му някой лев и..

– Вие сте учредител на ЦСКА 1948, с какво ви привлече идеята?

– За мен ЦСКА 1948 е повече ЦСКА от другото. Повече наши хора има в клуба. Обеща се прозрачност, нека се изпълнява. Докато Ганчев си доведе хора от Ловеч, футболистите са от Литекс. Кое му е ЦСКА, освен че ползва стадиона! Е, сложи и емблемата, която уж излиза на търг сега, но не съм в час с тези неща.

– Вашият син Адалберт беше първи треньор на ЦСКА 1948, какво ще посъветвате тези момчета, голяма част от които той селектира?
– Да играят, не да се пазят. Да запретват ръкави. Да се раздават. Все пак да помнят миналото на ЦСКА, да пазят любовта към тази звезда. Пък публиката ще оцени. Ако не го правят, няма кой да ги гледа.

– Факт, затова ли опустяха стадионите според вас?

– Опустяха, защото днешните играят като баби. Те вече не се ритат като хората. Шамар да си ударят поне! То човек какво да гледа на стадиона? Знаете ли какво е да те захапят Бобата Жечев или Чачевски от Локо! Динамика няма в българския футбол вече. Дано в ЦСКА 1948 имат нашия дух.

– Благодаря, и заповядайте на един мач на ЦСКА 1948?

– Благодаря, само да се постопли, че не съм и добре с краката. Е, всеки ден ходя по 7-8 километера в Рибарица. Не се предавам. Благодаря и аз.

Иван Митев/cska1948.bg

Вижте също

Радослав Димитров: Целите ни са високи,ЦСКА 1948 ще играе в елита

Радослав Димитров: Целите ни са високи,ЦСКА 1948 ще играе в елита

Младият халф на ЦСКА 1948 Радослав Димитров даде интервю в което говори за сбъдната мечта …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Да се уверим,че не сте робот * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.