неделя , септември 24 2017
Home / Коментари / ЦСКА-София…отбор от Етрополе, с футболисти от Ловеч и припознавачи от София
ЦСКА-София...отбор от Етрополе, с футболисти от Ловеч и припознавачи от София

ЦСКА-София…отбор от Етрополе, с футболисти от Ловеч и припознавачи от София

Запитан дали случайно е казал ЦСКА-тире-София, наскоро Кирил Домусчиев отговори: „Знаете, че този отбор не го признавам за ЦСКА. Аз като цесекар не мога да призная отбор от Ловеч за ЦСКА – Ловеч-Етрополе за ЦСКА. Няма как да стане.“ Да, Домусчиев е набеждаван от ловешката прислуга в какво ли не. Включително в това, че действал в родния футбол с подизпълнители. Може и да е вярно, но клакьорите са позабравили, че практиката с подизпълнителите беше въведена у нас през 90-те години именно от „Литекс“ при първите му две титли. После си признаха греховете с половин уста, но обещаха да се поправят. Проста смяна на жанровете: от уреждане на мачове, към присвояване на клубна идентичност. И изведнъж футболният Ивайло става цар. Само че да омъжиш по принуда царицата за себе си не е достатъчно, за да си пребоядисаш кръвта. Както сочи историята – обратно, води до изтичането й.

Ще кажете, Домусчиев е конкурент и враг. А какви са Емо Костадинов, Любо Пенев, Ради Здравков, Джеки Димитров, Спас Джевизов, Георги Денев, Петър Жеков(допреди да му върнат парите), фамилия Зафирови и още десетки широкоформатни личности, вдигали на крака цели поколения армейци по трибуните? Плюс Сашо Чакмаков, синът на първокапитана, Христо Янев и неговите храбри момчета, спечелили сърцата дори на противниците. Или голобрадите, но фанатично верни на червената идея юноши. С тях не можели да се конкурират в елита. Но те извоюваха най-истинската и най-честната купа в историята на българския футбол. А сегашните наемници напуснаха турнира на 1/16 финал, натирени от третодивизионното аматьорско Локо.

И как да се вдъхновят, милите преоблечени интернационалисти от ФК Ловеч, като агитката на ЦСКА с тирето е сведена до 200 припознавачи, които никой от потомствените цесекари нито познава, нито припознава. И които дори фолклорния репертоар на червения гигант не познават. Бил си сменял имената отбора през годините – ЦДНА, ЦСКА“Червено знаме“, „Септемврийско знаме“, ЦФКА „Средец“ и т. н. Ами името всеки може да си смени. Но душата никога. А душата на ЦСКА са всички тези близо 2 милиона симпатизанти, които отказват да стъпят на „Българска армия“, за да гледат как едно футболно  ГМО се гаври със славната история на червения евроекзекутор.

Схемата на кражбата е ясна и достатъчно добре описана. Елементарна, но ефикасна и добре подплатена. А тъй като дворните кучета на ловешкия режим в Борисовата градина са любители на конспирацията, ето сюжет и за тях. Според по-наблюдателни автентични привърженици тук прозира дългата ръка на заклетия левскар Бойко Борисов. Логиката е проста. Първо публично атакуват Гриша Ганчев за крупни далавери, вкарват го заедно със сина му в специализираната прокуратура за „образуване и ръководене на престъпна група“ – да стане ясно кой държи ножа и хляба. А Ганчев, както сам публично се определи, е заможен човек, има какво да губи. След това изненадващо връчват тъкмо на него агонизиращия столичен ЦСКА, но не за да бъде лекуван, а за да бъде подменен с провинциален пациент. И всичко това в ущърб на държавата, която неспирно тегли външни заеми, за да погасява вътрешни задължения, на определени групи и лица, разбира се. А в същото време другият кандидат за марката – Васил Божков – беше готов да поеме дълговете на клуба и към НАП, и към останалите кредитори. Но беше изигран – както държавата, както феновете, както автентичния клуб. Както българския футбол изобщо и обществото като цяло. И за да влезе ножът до дръжката, подариха на същия все още обвиняем бизнесмен от Микре  спортните бази на клуба, заедно с митичния за червената общност стадион в Борисовата градина. С това и въпросът приключи. ЦСКА беше погребан, на сцената остана ловешко-етрополския мутант. А историческият победител естествено е Левски София. Без тире.

Омразният им допреди няколко месеца, а сега вече „припознат“ Борисов успя за дни да направи това, което Борис Велчев и Батето не можаха за десетилетия: ликвидира истинския ЦСКА. Веднъж и завинаги. Каква тъжна алюзия между Борисов и Борисовата градина…

Къде са сега червените шалчета около стадионите в центъра на София, къде са спорещите разгорещени фенове около „Армията“, къде са реките от запалянковци, блокиращи движението в столицата преди всеки редови мач. Пустош. Можете да видите отломки от тях във волейболната или баскетболната зала, където ако не играта, то поне правилата са честни. За да се сетите, че имало едно време ЦСКА. А за „Тирето“ народното творчество  си каза думата: отбор от Етрополе, с футболисти от Ловеч и припознавачи от София.

Черен хумор.

Автор: SOSbg

Вижте също

Валентин Илиев: Много съм доволен,направихме една ползотворна подготовка

Валентин Илиев: Много съм доволен,направихме една ползотворна подготовка

Старши треньорът на ЦСКА 1948 Валентин Илиев коментира победата над Локомотив БДЖ със 7:0 в …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Да се уверим,че не сте робот * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.