понеделник , ноември 20 2017
Home / История

История

Нашата история-накратко

Иван Савов-mecho puh

Много отбори в света се „изсилват” да изглеждат по-стари отколкото са всъщност. Детински комплекси…

Създадени сме на 5-ти май 1948 г. Точка!

Всъщност на 4-ти – тогава в един от салоните на ЦДВ (Централният Дом на Войската) се провежда съвместно заседание на ръководствата на физкултурните дружества ЦДВ и „Септември”. След доклад на комисията по обединението, двамата председатели на дружествата – подполковник И. Мирски (на ЦДВ) и П. Михайлов (на „Септември”) заявяват готовността обединението да стане веднага! За председател е избран генерал Г. Дамянов, а за почетен председател – генерал Б. Българанов. Заради тях тръгват в последствие всички легенди за партийния „указ”…Нормална практика от една епоха в която други ще изнесат бюста на самия Генералисимус до върха носещ тогава неговото име…

На 5-ти май играем първия си официален мач – с „вечните подгласници”. Ние губим минимално, а те постигат първия си международен успех.

Четири месеца по-късно двата отбора отново се срещат, този път на финалите на държавното първенство. На 5-ти септември губим с 1-2, но на 9-ти печелим с 3-1 и опечаляваме целия столичен пролетариат. Войската е непобедима! Имената на героите са: Стефан Геренски, Борислав Футеков, Манол Манолов, Стойне Минев, Нако Чакмаков(капитан), Димитър Миланов, Стефан Божков, Димитър Цветков, Тодор Такев, Ст. Методиев, Никола Божилов, Кирил Богданов, Никола Алексиев, Тодор Тодоров, Михаил Михайлов, Гаврил Стоянов,Панко Георгиев, Христофор Прокопиев, Георги Цветков. Треньор: Константин Николов-Замората. Между другото „ТЕ” остават без купа в същата тази година и явно оттогава им тръгва все на калъфки!

Сезонът 1949 е по-слаб, поради разцеплението на „Септември при ЦДВ” – отборът от Красна Поляна си връща самостоятелния статут, а клуба вече е „ЦДНВ”. Оставаме втори на 9 т. след сините.

Следващия сезон (1950) е епизод едно от „синята” митология – след първите 2 кръга шампионатът е прекратен и настъпва реорганизация на физкултурното ни движение по съветски модел, като в онзи момент ние сме втори! В резултат ние не успяваме да се класираме, с неоценимото „съдействие” на „Динамо”Сф, демонстративно подарил равенството на „Академик” Сф в последния мач. Така на практика вицешампионът от предния сезон отпада от А група по административен път. Ответната реакция на МВ не закъснява – на мястото на ДНВ Пд е създаден ОНВ (Отбор на Народната Войска). Завършваме четвърти. След края на сезона отборът се преименува отново на ЦДНВ! ДНА Пд „влиза” в А група за следващия шампионат…

Сезон 1951 носи втората ни титла. Завършваме на точка пред „Спартак” Сф. Печелим и Купата на Съветската Армия (КСА) за първи път след победа с 1-0 над „Академик”Сф на финала. В клуба идва великият Крум Милев – Чичето. С него започва и епохата на терор спрямо противниците у нас и успехи в чужбина. Третата титла е в следващия сезон – 1952 и отново втори са „Спартак” Сф!

Следващият сезон – 1953 – е поредното соц-недомислие – освен ОСГ (Отбор на Софийския Гарнизон), както сме преименувани по държавна повеля след 4-я кръг, в шампионата участва и обединен отбор на ДСО, което на практика е и националния ни отбор, подготвящ се за квалификациите за Световно първенство през 1954. В него участват 9 играчи на клуба ни плюс треньорът Милев! В следствие на това раздвоение на личността ( при което ООДСО води до 13-я кръг, когато е изваден от класирането!) ние завършваме втори, като едва 5 кръга преди края всички наши играчи са на разположение на клуба! В резултат – в прекия мач с динамовци печелим с 5-0, за да е ясно кой е по-добрия отбор! В крайното класиране обаче сме на точка след тях, като те имат само един играч в ООДСО…

Следват ново име – ЦДНА – и 9(девет) последователни титли в периода 1954-1962, плюс три купи в турнира на КСА – 1954,1955 и 1961! В отбора са такива играчи като – Стефан Геренски, Христо Андонов, Кирил Ракаров, Манол Манолов, Георги Енишейнов, Георги Цветков, Стефан Божков(капитан), Гаврил Стоянов, Атанас Цанов, Димитър Миланов, Петър Михайлов, Стефан Т. Стефанов, Михаил Янков, Панайот Панайотов, Иван Колев, Крум Янев, Георги Найденов, Никола Цанев, Георги Димитров,Пантелей Димитров, Боби Станков, Димитър Якимов. Нормално е да превъзхождат противниците тотално. В този период отборът ни полага началото на успешните ни участия в турнирите на УЕФА, като през 1960 отстраняваме италианския шампион Ювентус, а две години по-рано губим от Атлетика М в трети, допълнителен мач…

През 1962/63 става обединението с „Червено Знаме” в ЦСКА „Червено Знаме”! Завършваме трети след пловдивските „Спартак” и „Ботев”, а отборът започва да се подмладява трайно.

През следващия сезон – 1963/64 идва краят на „ерата Милев”! Резултатът е най-слабото класиране в А група – 11-то място – огорчение, което дори голмайсторския приз на Кольо Цанев не може да смекчи…

Лутането продължава и през следващия сезон – 1964/5 – като в крайното класиране сме 4-ти! Григорий Пинайчев става синоним на кадрово недоразумение… Вярно, че взимаме КСА след победа над шампиона от Герена след победа с 3-2 с 4 наши гола, вярно, че един от тях е уникален: Никола Цанев лъже около минута цялата защита и вратаря на сините, но това би било утеха за тях, а не за нас!

През 1965/66 отново намираме верния път и с точка преднина поднасяме калъфката на най-заслужилите. Отборът вече е обигран личат новите имена на Д.Пенев, Филипов, Ст. Йорданов, Никодимов, наложилите се Романов, Гаганелов и Якимов. Треньор е Стоян Орманджиев.

Следва изключително оспорван сезон (1966/67) , в който пловдивския Ботев печели титлата, а ние сме едва пети. Но именно през пролетта на 1967-а се случва първия голям успех на клуба в ЕКТ – полуфиналите с Интер Ит. След разменени равенства 1-1, се играе трети мач – и той „разменен” за автобус и 100 000 долара… На Якимов още му се реве при спомена за онзи момент!

В шампионата 1967/68 завършваме втори след сините, макар да имаме и по-добро нападение от тях и най-добрата защита! Те, обаче, знаят как да играят за равен, а ние – не… Жеков изпреварва Котков при голмайсторите и се качва на влака за София… Цецо Атанасов се утвърждава като титуляр.

Следва глава втора от митологията на вечно вторите – 1968/69! На 17.11. в наглед лесен мач ние допускаме ужасяващата загуба, станала символ и верую на почитателите на калъфката! Стига се дотам един бивш агент на ДС да открие „отбора на народа” и да постави началото на трогателно-развеселяващото създаване на клишета за „чистота и святост”… Е – все пак това ще им е най-големият международен успех за петнадесет години напред. В края на сезона всичко си идва на мястото – победа за нас, седем точки преднина и титла. Финал за КСА пак срещу отбора в синьо и митологичен гол на Пешо – в 86-тата минута, докато дикторът обясняваше какво следва при равенство в редовното време, нашето „оръжие за масово поразяване” разстреля Бисер Михайлов понеже „имал билети за театър и не искал да закъснява”… Жеков изпревари при голмайсторите Гунди „само” с 14 гола и по партийна повеля и с нарочен Указ получи „Златната обувка” за най-добър голмайстор на Европа! Митологемите в синьо се обогатяват с още една – тази за „нежеланото, насилствено” сливане с четвъртия в предния сезон – Спартак Сф, отбор на МВР и Спортист Кремиковци. Единствените истински противници на сливането са Г.Соколов и Г. Найденов! Първият скоро спря с футбола преждевременно, вторият се отказа моментално от кариерата на треньор в „Спартак”…

На нас се падна ”честта” да се слеем с играещия в Б група „Септември”…

Следващия шампионат (1969/70) отново завършихме на нетипично място – втори, на три точки след шампиона! Шампионатът се запомни с изхвърлянето на Берое Ст З, по всеизвестни и трудно морално обясними, но съвсем приемливи от милиционерска гледна точка причини! Загубихме и финала за КСА с 2-1. Жеков отново се скъса да вкарва, но това не е достатъчно…

През сезон 1970/71 двубоя за титлата е изключително оспорван – на края двата отбора са с равно точки, но головата разлика е в наша полза – Жеков бе контузен от Милко Гайдарски и се наложи Митата Якимов да бележи головете, които е пестил заради призовете на Петьо!

Сезон 1971/72 е доминиран от нас – титла и КСА с всевъзможни рекорди… На сцената излязоха Гошо Денев, Божо Колев и Ването Зафиров, Стоил Трънков и Борислав Средков.

Следващият сезон (72/73) е един от най-паметните в историята на клуба! Отново титла плюс купа, отново безапелационни у нас, но не това е важното! В ЕКТ през есента на 1973 участвахме в КЕШ. И то как – за първи път в нашата история взехме скалпа на европейски клубен шампион! И не на кой да е, а на Великият Аякс! Отборът мачкал всичко живо в ЕКТ! Отборът с три поредни КЕШ! Немският печат ни кръщава „убиец на шампиони”! Урокът от предната година и тежката загуба от „летящите холандци” е научен прилежно и изпитът е взет с „отличен”! Паметни са и мачовете с бъдещия носител на КЕШ – „Байерн” Мюнхен!

Следваше нормално отстъпление – втори на точка след сините, КСА с победа срещу тях на финала и бенефис на Петьо Жеков! Благодарим ти бомбардире!

Сезон 1974/75 си върнахме за предния – титла с точка преднина! В отбора вече се налагат Цоньо Василев, Иван Методиев, за кратко блестя и героят от мача с Аякс – Стефан Михайлов…

Новият сезон 1975/76 отново донесе титлата у дома и! Отборът бе пълен с „бебета” – Геле Рангелов, Цецо Йончев, Пламен Марков и въпреки това успя! В ЕКТ отпаднахме достойно от „Ювентус”! На финала за КСА загубихме драматично в един луд мач…Поет е курс на подмладяване, който ще ни остави няколко години без отличие…

Сезон 1976/77 бе тъжен за нас втори и без купа. В ЕКТ отпаднахме от „Сент Етиен”… Пената, Стоян и Киро Станков окачиха обувките на пирона и мъката стана още по-тежка.

Следваше ново разочарование – 1977/78. Навръх тридесетгодишният ни юбилей изпитахме гадостта на „чистите и святите” – в решаващия мач те за пореден път „легнаха” на противника и му подариха титлата – втори сме след „Локомотив” Сф на само точка… Ние имахме много победи, но те имаха необходимите равни! Във финала за купата „Марек” направи мъката ни пълна!

1978/79 бе копие на предната, само че сега железничарите „върнаха жеста” и ни победиха в мач без стойност за тях. За КСА отпаднахме още на полуфинала… Въпреки че вече имаме Джеки и Джони в редиците си!

Новият сезон донесе и желаното признание за младите ни играчи – юбилейна 20-та титла!!! В изключително оспорван шампионат изпреварихме „Славия” с точка, въпреки че те имаха повече победи! Ние вече се бяхме научили да играем и за равен… Паро Никодимов беше развил отборът изграден от Серги и Тулата и му бе вдъхнал необходимата увереност! На небосклона изгря и звездата на Спас Джевизов, а Томас никога няма да забрави неговите голове…

1980/81 затвърди превъзходството ни, спечелихме и новосъздадената Купа на България! В ЕКТ отново направихме сензация и с две победи отстранихме действащия двукратен носител на КЕШ – „Нотингам Форест”!!! В отбора са вече Стойчо, Ради, Мето Томанов, Васко Тинчев, Гошо Илиев и Ружди Керимов, като последния отбеляза победния гол на „Ситиграунд” в Нотингам… Отпаднахме от бъдещия носител на КЕШ – Ливърпуул, но, както и при мачовете с Аякс, за да си научим урока…

1981/82 донесе оспорван шампионат и нова титла във витрината ни. Играхме на 4 фронта, но постигнахме нов епохален успех – отстранихме още един трикратен действащ носител на КЕШ! Ливърпуул преклони глава под погледите на над 70 000 на Националния стадион!!! Стойчо Младенов вписа името си със златни букви в нашия Пантеон завинаги! След това шокирахме още веднъж Европа – в полуфиналния мач с Байерн бяхме на прага на нова сензация,като още в 18-та минута водехме с 3-0! И то при положение, че голмайстора ни – Спас Джевизов – не играеше…поради наказание от БФФ заради червения си картон срещу „отбора с калъфките”! Безпрецедентен случай в историята на ЕКТ!!! Баварците ни отстраниха, въпреки загубата с 4-3 в София…

Изключително силен дебютен сезон за Краси Безински!

Следващия сезон -1982/83 се оказа „лебедовата песен” на Паровия отбор… Титлата отново бе за нас, спечелихме и КБ, но вече се чувстваше умората в отбора, пресищането от успехи и титли… В отбора се появиха Фикуса и Жоро Славков. Монако също разбра какво е да играеш срещу „палачът на шампиони”!

Сезон 1983/84 бе белязан от криза в редиците ни! Въпреки „атомното нападение”головете не ни достигнаха в един единствен мач – прекия двубой за титлата, който загубихме с 1-3. Купите отидоха в Подуяне… Требълът им е глава три в тяхната митология… Спас пое към Никозия, а Майкъла – към Слабия.

Сезон 1984/85 също не ни донесе титла, но спечелихме и двете купи! На финала за КБ нервите на новите шампиони не издържаха и те си „показаха рогата” – грубости, червени картони и счупена купа станаха повод за тежки наказания за двата клуба и смяна на името ни на „Средец”, а тяхното на „витоша”… В отбора вече са Лъчо, Ицо и Любо!

Следва кошмарен сезон – 1985/86 – без Цецо и Пламен ни е трудно, но Пената гради нов отбор от хлапета, който скоро ще стане легендарен! Загубихме финала за КБ, но спечелихме КСА! Пената рискува с децата и Ицо и Любо му се отблагодариха достойно…

1986/87 никой не ни слагаше в сметките, но Пената доказа, че е фактор – титла и КБ с победа на финала срещу сините! Ицо, Любо, Лъчо, Иво Киров и Емо са герои!

Следващият сезон 1987/88 отстъпихме върха, но взехме КБ в един паметен финал, в който Патрика се опита да „отстреля” Боби Михайлов! Сигурно още се стряска на сън… В ЕКТ изтеглихме „късата клечка” Байерн…

През 1988/89 написахме поредната паметна страница в историята ни – златен „квадрупъл”: титла, КБ, КСА и Суперкупа! Размазването бе тотално! Няма да прочетете никъде другаде за това. В отбора вече са Туньо, Илия Вълов, Пламен Гетов(само за няколко месеца) и Дончо Донев! В турнира за КНК стигнахме полуфинал срещу Барса.

1989/90 – с идването на „промените” ние вече не сме същите, но печелим титла и последната КСА. A Ицо „им” написа четворка… В КЕШ стигаме „само” до ¼ финал с Олимпик М… Ицо, Илия Вълов и Емо грабват куфарите! За българският клубен футбол настъпват трудни дни….

Нова “ера”, нов „късмет”… 1990/91 – началото е трагично! Оприличават ни на калинката… Слава Богу с идването на Паро се вдигнахме на крака и стигнахме до второто място! Начело на клуба застана Боби Станков, но за кратко…

1991/92 е началото на днешната трагедия… Вальо Михов бе избран за президент, военните се отказаха от нас, даже един министър се зарече да ни закрие! Парите от Ицо, Любо и Емо се харчеха с лека ръка не само за футбол… В ЕКТ отстранихме Парма на Невио Скала! Все пак накрая сме шампиони, но на каква цена? Имахме суперотбор, който разпродадохме за перука на Михов!

Следващия сезон – 1992/93 вече се превърнахме в експериментална площадка на Михов и приятели! Спечелихме купата, но сдадохме титлата без бой… Киро Метков вкара на Ботев на финала и си взе куфарите… И всичко читаво – след него!

1993/94 – разочароващ сезон, въпреки че сме втори – това не е нашето място! В турнира за КБ станахме част и от Чирпанския фолклор…Калпакчиев ни управляваше само 6 месеца, но успя да довърши започнатото от Вальо Мокета с „успех”…

1994/95 – ние сме полумъртви, въпреки навлизането на „мултигруп”, сините ни смазаха „рекордно” – глава четири от синия фолклор, ние пък по навик бихме Ювентус с „бебетата”! После загубихме мача служебно… Хаоса е пълен! Не се класирахме за ЕКТ, защото завършихме на пето място…

1995/96 е малко по-слабо трагичен – поне не губехме с разлика! Пак станахме пети, за купата отпаднахме „ча-а-а-ак” на полуфинала… ЕКТ ще ни почакат още година! Поне помогнахме Славия да стане шампион… Гочето ни вдигна, доколкото можеше с неговия архаичен футбол!

1996/97 – златен дубъл! Гочето успя, въпреки съскащите змии… За съжаление за кратко… Жабов остана без медал на награждаването – взе му го Марто…

Кризата се завърна през 1997/98 – в ЕКТ Гочето реши да пази равния срещу Стяуа и загубихме! После последва срив и оставка… Ицо, Туньо и Емо се завърнаха в отбора за кратко, колкото да се скарат кой да е капитан и да си подхвърлят лентата един на друг. Бате Петьо Зехтински пое в движение горещия картоф и силите му стигнаха само за поредния резил и глава пета в митологията на „калъфките” – погрома за 50-годишнината… Скандали, скандали, скандали! И тук-там воня на мениджърски интереси!

1998/99 не ни пожали също – чичо Митко „на пожар” пое отбора и започна с нова порция деца да твори история! Изиграхме цели 4 кръга в ЕКТ, стадиона беше „ударно” и козметично ремонтиран, а публиката ни стана първата у нас аплодирала половин час играчите си след загуба! И всичко това в тотално безпаричие и пълна война на държавата с „мултаците”… Пуснахме Литекс за титлата, като показахме в едно полувреме какво можем, те пък ни подариха купата… И „осморка” половин година по-рано довела до първото рязане на гредите!

Новият сезон донесе (99/00) нов президент на клуба – Любо Пенев дойде с големи амбиции и никакви финанси! Половината ни играчи нямаха лиценз за вътрешния шампионат, но тогава още не подозирахме БФС в нищо… В Петрич смляха от бой невинните ни фенове! В наглед безнадеждна ситуация – смяна на Пената със Спас и после със Сашо Станков – стигаме до решаващ двубой за титлата в „леговището на звяра”! Изоставаме само на две точки. Тотално превъзходство, автогол на Легендата, но БФС бе решил друго – с гол на Ромзо спечелиха мача и си отвориха пътя към титлата – първа за Милениума… „Pecunia non olet”, даже и да са на Чорни!

Някъде по това време се разбра, че Божков е истинския собственик!

2000/01 – трагедия! Дойде покойният Катуци и заиграхме резултатен и зрелищен футбол! Пак драми с лицензи на играчи, пак съдийски тесли, италианеца избяга заради „семейни причини”, Станков го смени, после – обратното! Все пак сме втори! Драми, скандали, рязане на греди за втори път… Съмнения за тото в мачовете с МТК…

2001/02 – още по-голяма трагедия! Любо се върна в игра, Данчо Лечков и той! Паро вдигна и умрелите за 3-4 месеца и успяхме да отстраним Шахтар Донецк!!! После – люти скандали, разцепление в отбора и смяна на Паро! Дойде Луиджи Симони, колкото да разбере каква идиотска държава сме и да си счупи крака… На финала за купата се появиха нови съмнения за „пробити” наши играчи. Сбогом купа…

2002/03 ни носи първата радост в ерата „Божков” – Стойчо купи всичко живо, което ставаше за футбол у нас плюс още толкова португалоговорящи „звезди” и успехът не закъсня – 13 от 13 през есента! Пролетта обаче носи драми и скандали! Най-ниският футболист в света ни вкара с глава за купата, но Брито ни донесе шампионското равенство на „Герена”! Най-неукият изпълнител на тъчове в Бразилия също ни веселеше… Срещу Блекбърн в ЕКТ емоциите бяха полярни, но в крайна сметка се измъкнахме достойно и даже се възгордяхме от равенството…

2003/04 ни даде да разберем, че всичко е кратък фойерверк! В ЕКТ резилът е пълен – турски разгром, последван от провал в Русия, а имахме най-техничния играч стъпвал в България досега! Селекцията е тотален провал, бразилците си взеха куфарите и си отидоха, а Бадема „подаде” две дузпи на Лилчо Арсов в Пловдив… Стойчо пък подаде оставка, а ние сдадохме титлата тихо и без бой… На финала за купата бяхме трагични, но поне си „заплюхме” Тиаго Силва и Мурат Хидиуед…

2004/05 – О ЧУДО!… Почнахме зле, Феро яде бой на връщане от Варна, а после подаде оставка! Дойде Миодраг и нещата тръгнаха неочаквано за всички…Шампиони, само с 13 здрави играчи! Всички носят Йешич на ръце – генерал, маршал, генералисимус… На финала за купата губим нещастно от „сините”! В ЕКТ – традиционно отпаднахме от Стяуа… Но какъв жребий само ни предстоеше…

2005/06 – от „Осанна” до „Разпни го”!!! Жребия в ШЛ ни прати пак действащия носител Ливърпуул! Само че времената са други, реалностите – също! Йешич е велик, ама малко страхлив и отпаднахме! Но спечелихме на „Анфийлд”! В УЕФА Къп направихме фурор – не всеки ден бием германци в Германия! В групите обаче бяхме невзрачни – Йешич не бил треньор, който да си губи времето да прави разбор на противниците! В шампионата започнахме убийствено – няма и как да е с тия играчи! И всичко това до мача с „ония”! Реанимация, закани на адвоката и – клетвите му се сбъднаха! При нас всичко е взривено отвътре – повечето вярват,че Божков продаде титлата, някои знаят истината, но си траят – не е удобна… На финала за купата феновете питаха „Къде е титлата?”… Днес знаем, че Ромзо е играл неправомерно, ама кой ти гледа в тая жега ските…

2006/07 – надежди, надежди, надежди… Божков си прибра парите и си „вдигна чуковете”. Дойде Томов, с Митал зад гърба! Много приказки, много еуфория и синя вратовръзка на първата пресконференция! Комунист… „Звездна селекция” с Даниел Моралес и Удоджи! Не искаме купата, което пак и пак ще гледаме в изпълнение на Стойчо! В ЕКТ – „Зулу из Кулу”! Който го е преживял е безсмъртен… С Бешикташ останахме на един гол на Петре от сензацията, уви…

2007/08 – ах каква драма! Безапелационен шампион, но без лиценз… Мачкахме с минимални победи, но именно така САФ обърна историята на ФА! 16+ и нов наш мит! После – студен административен душ! И безкрайни ала-бализми от Лупи… Разбрахме и що за фенове сме! В ЕКТ – Омония с девет души на терена за една бройка да ни отстрани, но остави честта на Жиняк и Тулуза. Данчо Т. стана „обществен враг №1”… Стойчо се закле, че „ще ни води дори и във В група” и отлетя към топлите страни… Всички качествени играчи бяха продадени, за да сме на финансов „плюс” в ГФО-то! Пак идва чичо Мито да спасява потъващия кораб… А Емо само мънка!

2008/09 – с „детската градина” запушихме устата на Мъри! Останахме в А група… Чичо Митко може да е всякакъв, но няма тайни във футбола! Данчо Т. направи „пропуска на века” и „им” подарява равенството. Томов ударно купуваше „на кило” анонимници от А група и други смешни първенства по света! После ни натресе Титан, с благословията на Кмета… Отпадането за купата от Пирин мирише ужасно, а чичо Митко сдаде поста на Любо! След поредица победи загубихме титлата по „вътрешни причини”. Заговори се за размяна „титла за лиценз”…

2009/10 – лятото на идиотиите! „Греги-манията” завладя България! „Виртуална селекция” и БГ момчета! Спас, Вуйчовото и Принца! После избухнахме! Превзехме Москва и влезнахме в групите на ЛЕ през парадния вход! Всеобща любов цари на Армията! До странния мач с Миньор… После малко „юмручно право” в Горубляне заради „тиймбилдинга” във „Феста”, драми с паспорта на Любо, „скачане надолу”, „щракане с пръсти” и тотален срив! Пак не искахме титлата, а Любо си отиде след Ивановден… Дойде Андоне – хубав човек, с качества и визитка! И него го набиха „фенове”…В Мездра публиката свърши работата на Титан, но никой не го разбираше тогава така! Втори след Литекс сме… Купата я подарихме на Берое – честито!

2010/11 – идва Дочев… Култура, възпитание и … скандал с банички! Селекция от италиански анонимници плюс ирландски национал! Късмет при „жребието” – да е жив чичо Митко! Равен със „Светците”, пак драми! Тичаме като бесни, ама не можем да играем! Идва Гьоре – и той пълен анонимник. Отборът е разделен, италианците се сбиха за служебен автомобил! Накрая Милен взе „горещия картоф”… Лафчета, майтапчета,ритничета, „криви топки”, но отборът се съживи! Обаче си остана разделен! Победа във Виена, за самочувствие, но пак сме последни в ЛЕ! Не, че има значение… Играчите ни биха сините до синьо на „Герена”, а полицаите – нас до червено! Мишо се завърна с гръм и трясък!!! Нямахме шанс в шампионата, но поне взехме купата! Не, че и тя има значение вече…

2011/12 – силен старт със слаба игра, почти шампионска. В ЕКТ – отново дадохме път на Стяуа! Селекция – шампионска! За половин сезон… Милен има толкова много добри играчи, че не може да ги подреди! „Странна загуба” от Славия – Милен играе „момчето си отива”! Появи се „един сърбин”… И чичо Митко, за параван. Пак селекция, пак драми. Лош старт на пролетта и пак дойде Стойчо! И пак не искаме купата… Според всички – и титлата! Ама до мача с подуянци сме във възход и водим в класирането! После рухваме. До мача в Разград – три греди и добра игра! Бой за феновете и титла за Лудогорец. Съдба…

Един коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Да се уверим,че не сте робот * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.